Религията на Тиауанако

Културата Тиауанако датира от II до ХI век и е наречена така по името на центъра й – древният град Тиауанако, разположен на около 80 км от днешната столица на Боливия Ла Пас и на 20 км от езерото Титикака. Този забулен с мистериозност град е върху високото плато Алтиплано, на близо 3900 м над морското равнище. Началото на тази велика култура е свързано с превръщането на града в култов център през II век. През V в. той вече е център на империя с обширни граници и стопански просперитет. С тези хронологични граници се свързва класическата култура Тиауанако. Но градът е съществувал тук от дълбока древност. Един от известните изследователи на тази култура, проф. А. Познански, смята, че археологическите находки тук могат да бъдат отнесени към ХV в. пр. Хр. и според него до Х в. пр. Хр. той е бил предимно пристанище. Действително, градът е издигнат до брега на езерото, което тогава е било по-голямо, и по-късно при сеизмичните промени е останал на разстояние от него. През ХI век тази култура престава да съществува.


Названието на града Тиауанако (Tiwanaku) на езика на местните индианци аймара означава „остани тук, малка ламо“. Когато тук идват инките, намират града вече полуразрушен и в него няма жива душа. Названието Тиауанако (Tiahuanaco) на езика кечуа на инките, сроден с аймара, означава „мъртвият град“.

Градът е невероятно внушителен по своята монументалност. Основната сграда, дворецът Каласасая (на аймара това означава „място на вертикално стоящите камъни“), е бил в класическия период храмов комплекс. Предполага се, че дълго време е бил и място за астрономически наблюдения. В центъра има голяма площадка, издигнати са тринадесет 4-метрови колони, има находки за определени точно изчислени места за наблюдение на небесни тела. Знаците говорят за това, че е бил разработен точен слънчево-лунен календар.

В съседство с Каласасая е храмът Пума Пункту (Врата на Пумата), издигнат в по-различен стил. Руините са огромни монолитни каменни блокове, колони и стели. Запазените монолитни блокове са от андезит (който е с твърдостта на гранита) и са обработени по висока технология, с прокарани улеи и отверстия с правилна форма и симетрични разположения. По размерите си приличат единствено на каменните блокове на египетските пирамиди, а обработката им не би могла да се постигне с прости каменни оръдия. При това очевидно са попаднали тук, пренесени най-малко от 6 км. разстояние.

В близост до Каласасая са и основите на огромна пирамида – Акапана – разрушена от испанските колонизатори.




Слънцето и идващите тук божества и хора са посрещани при прочутите Двери на Слънцето (Инти Лунку). Дверите на Слънцето са изсечени от монолитен каменен блок, широки са 4 метра и са високи 3 метра. Върху тях са изсечени фризове. Централната фигура е богът на Слънцето в релефно изображение. Главата му има лъчеподобна корона-ореол. Около него са изобразени същества, предимно в свръхестествен облик, обърнати към него и изглеждащи устремени към него. Целият култов комплекс в началото навярно е включвал и Дверите на Слънцето.



Дверите на Слънцето

 


Богът на Слънцето

Сред колоните с изображения особено място заемат две. Едната, стела или монолит на Понсе (на името на открилия я Понсе Санхинес) е 7-метрова и е с образ на божество с положени на гърдите си ръце, с тюрбан на главата и с пояс, погледът му е като взрян право напред.

До нея има по-малка колона, стела на Бенет (на името на изследователя У. Бенет), на която е изобразено божество с брада (нетипична за индианците). Наричат я „белият“ Виракоча и има различни хипотези за произхода на този образ.



Стела на Понсе

 



Стела на Бенет

Не са „разчетени“ кодовете и на полуподземния храм Кантатаита (Дворец на саркофазите). Той е вкопан на два метра в земята, при градежа му се редуват монолитни плочи и колони, плътно прилепени една до друга, а на стените му има множество скулптурни изображения на човешки глави.



Стена на храма Кантатаита

Не е известно как изведнъж Тиауанако става култово средище. Не е известно и как е възникнал градът. До тайнствеността на произхода му се докосват митове и легенди. На въпроса на един от испанските нашественици и събирач на легенди за това как е издигнат този град местен жител само се усмихнал. Тукашните предания гласят, че градът е възникнал изведнъж, само за една нощ.

Според един от митовете бог Виракоча създал вселената и хората, които съградили Тиауанако. Но тъй като те не следвали напътствията му, той се разгневил и ги превърнал в камъни. Причинил потоп, а след като водите се оттеглили, създал Слънцето, Луната и другите небесни светила, мъжа и жената, животните и растенията. След време се очаква Виракоча да се завърне, за да даде на хората религия и ритуали, знания и закони, да ги раздели на племена и народи.



Тиауанако

Легенди разказват, че на дъното на езерото Титикака (Каменната пума) има останки от два града, свързани със златна верига. Предприета е експедиция от Жак Ив Кусто, която действително открива каменни руини в езерото - очевидно има данни за по-древна култура на това място. Златна верига, разбира се, не е намерена. Както се знае, символиката на златната верига е свързана с божествено присъствие в човешкия свят, с принципа на златното сечение и тя е универсална за всички религии. (Оставям без внимание многобройните днешни окултистки и псевдоезотерични версии за културата на Тиауанако, свързани с лемурийски раси на великани и т. под., защото действителното величие на Тауанако се дължи на същинска святост и на автентичен култ.)

Два острова се възвисяват над повърхността на езерото Титикака – остров на Слънцето и остров на Луната. На острова на Слънцето има руини от храм на Слънцето и Свещен камък, който се смята за „пъп на света“. Сложен лабиринт (чинкана) остава в подножието на храма. Според преданията този лабиринт отвежда до подземни тунели, чрез които островът е свързан със столицата на империята на инките, град Куско. Открити са и следи от тръстикови лодки, подобни на папирусните лодки в древен Египет. По този образец е направил лодката си „Кон Тики“ (на името на бог Кон Тики Виракоча) Тур Хейердал.

Според един мит на Слънцето толкова му харесало езерото Титикака, че изпратило на него своите син и дъщеря. Именно от тях произхождат всички земни хора. На острова на Слънцето е можел да идва само Великият Инка, Синът на Слънцето. Самото Слънце слизало в разпъната шатра и Великият Инка разговарял с него. Светлината, отразяваща се в езерото, била толкова силна, че ако някой погледнел натам, щял са ослепее.

Това място е свещено за хората и днес и тук се извършват жертвоприносителни и шамански ритуали.






Начало > Религии > Южноамерикански религии > Религията на Тиауанако


Реклама