Ангра Майню (Ахриман, Ариман) е зъл, гневен дух, дух на отрицанието. Чрез него възниква и от него е покровителствано злото, носител на мрак, хаос, страдание и смърт. Макар и описван в митологични текстове като “близнак” на Ахура Мазда, по същество той е апостат на Спента Майню (Свят Дух), т. е. на творческата ипостас на Ахура Мазда. Митологията сочи появата му преди Творението, пустота го отделя от Ахура Мазда, остава независим от безкрайно благия Бог. Свободен е по подобие на благите същества, произлезли от Ахура Мазда, също както е свободен в избора си и всеки носител на зороастрийската религия.

Митологичните текстове говорят за примордиална битка на Ахура Мазда заедно със създадените от него преди сътворението на света Амеша Спенти срещу Ангра Майню в сфера чисто духовна, преди обличането на творението в телесност. По време на творението злият дух остава бездеен. А след осъществяването на творението от Ахура Мазда, Ангра Майню, лишен от всезнанието, присъщо на благия бог, мисли, че върши добро, но се заблуждава. Той не е в състояние да осъществи себе си чрез телесния облик на творението и единственото, на което се оказва способен, е да паразитира върху сътвореното, да причини не-живот, да внедри в сътвореното небитие, смърт.

Ангра Майню убива примордиалния бик

Представата за негово съвечно с Ахура Мазда съществуване е продукт на късни митологични версии, подсилени от зурванизма, за изначални духове близнаци. Напълно в духа на строгите теологични и философски възгледи за непроницаемост на злото, за невъзможност то да бъде осмислено, да бъде разумно оправдано и така да бъде утвърдено като съществуващо, Ангра Майню е с непрояснен произход, а доколкото е несъвършен и незнаещ, остава само с функциите на отрицание спрямо вече утвърденото. Според митологичните възгледи той убива първосътворения човек и първосътворения бик (но от семето им се раждат множество хора и много полезни за хората животни), съвършенството на първия огън накърнява с дим, руши небесната твърд, превръща част от земята в пустиня, повечето вода прави солена, а растението изсушава. В ерата на Разделението бива окончателно отделен заедно с подчинените му даеви от всичко добро и унищожен. Времето на неговото противодействие спрямо доброто, светлината и живота е ерата на Смешението. Злото, персонифицирано главно от Ангра Майню, намира израз и в покровителстваните от него друджи (заблудата и хаоса) и деви, и не е съвечно на доброто; в това отношение зороастризмът не допуска дуализъм.

Даева

Даева или в по-късен вариант дева съответства на санскритското „дева“, но в зороастризма получава негативно значение. Възприема се като демон, защитник на онези, които извършват насилие над живите същества – на водещите войни за заграбване на земи и добитък. Даевите са под върховенството на гневния Ангра Майню. Те са зли сили и според веровите принципи са “мерзки, вредоносни, не-ашовски, злокознени, най-лъжливите, ...най-вредните за всички същества” (Ясна 12: 4). Като даеви се споменават например Ака Мана (Зла Мисъл), Бути (внушаващ идолопоклонничество), Аешма (причиняващ гняв), Джахика (Блудница, тласкаща към блудство). Всичко девовско противостои на ахуровското и зороастриецът с клетва се отрича от девите и от техните помощници.

Друдж

Друдж букв. означава лъжа, заблуда; хаотичност. Разбира се като противоположността на аша и се смята за възникнала чрез Ангра Майню поради невсезнанието му. Друджите са зли сили, в митологичните представи персонализирани, които паразитират върху всичко сътворено от Ахура Мазда.