Учение за край на времената след ерата на Разделението и установяване на вечен живот и блаженство в царството на Ахура Мазда. В зороастризма възгледите за свещена история са съгласувани с есхатология.

Ерата на Разделението е предшествано от идването на спасител, Саошиант и възкресение на всички в тяло. Саошиант (букв. “Който ще донесе благо”) е бъдещият спасител, Астват Ерете (“Въплъщаващ праведността”), който ще прогони злото и заблудата от света на аша. Очакван е в миг на чудодейство (фрашокерети) в съответствие с предсказано от Заратустра идване на “праведен човек от благ произход” (Ясна 43: 3), който е въплъщение на праведността (“Праведността ми ще бъде въплътена”, Ясна 43: 16). Изпратен е от Ахура Мазда и е неизменно съпътстван от Божията слава (хварно).

Вторичните митологизации на Саошиант му приписват непорочно зачатие от семето на пророка Заратустра, запазено в дълбоките води на езеро. По времето на Ахеменидите в резултат на такава митологизация става популярен и възглед за трима спасители (Саошианти), заченати от семето на Заратустра, като последният, Астват Ерета, е предшестван от други двама, идващи в определени буквалистично разбирани моменти от свещената история.

Според митологичните представи след възкресението в тяло и последния съд над всички ще се извърши последна ясна, а ахриман и неговите помощници и ще бъда погълнати от реки от разтопен метал.

Според есхатологичните представи всичко, което в начало е било сътворено като едно, ще живее като благословена множественост. Всички хора ще са безсмъртни и единни в мислите си, в словата си и в деянията си - така както са били единни в мислите, словата и деянията си Ахура Мазда и Амеша Спентите при творението.

Индивидуална есхатология

Възгледи за участта на човешката душа след разделянето й с тялото при физическата смърт и преди очакваното обща есхатология и възкресение в тяло. Смъртната “част” на човешката душа (урван) е изправена пред индивидуален съд на моста Чинват (мост Разделител). Съдът се извършва според късни митологични представи от Митра, който с помощниците си Сраоша и Рашну претегля на везни \ мислите, словата и деянията на всяка душа.

На моста Чинват

Ако преобладават добрите мисли, слова и деяния на човека, мостът Чинват се разширява даена на човека, явяваща му се като светла девойка, отвежда душата в Гаронмана (Дома на песнопението), наричан още Вахищ (Най-доброто (място), т. е. зороастрийският рай). Тук тя живее възсъединена със своя безсмъртен дух (фраваши) във веселие и преизобилна светлина в очакване на възкресението в тяло и последното блаженство.

Ако преобладават лошите мисли, слова и деяния на човека, мостът Чинват се стеснява „като острие на бръснач“ и душата попада в Друджонмана (Дом на лъжата и хаоса), наричан още Душокх (Най-лошото (място); т. е. зороастрийският ад), място тъмно и студено, с хищни животни и инсекти, където се случват само беди. Ако добрите и лошите мисли, слова и деяния са по равно, душата попада в Мисвана Гатаи (Място на смесените) или още Нана (друго място), където си остават отделени една от друга и не изпитват нито радост, нито болка. Нито едно от тези „места“, или състояния на индивидуалната човешка душа, представено чрез митологемите за рай, ад и своеобразно чистилище, или място на смесените, не е окончателно. Всеки човек има възможност за последен свободен избор след възсъединяването с тялото и пълното преображение на цялостния човек при възкресението.