Историческото начало на религията е предмет на дискусии и различни версии предполагат това начало в твърде широки хронологични рамки. Според Джамшид Чокси възникването на религията следва да се търси в късната бронзова епоха в средноазиатския район и се смята, че след разделянето на древните арийци на индоарийци и ираноарийци, т. е. след ХVІІІ в пр. Хр., е изминал известен период, в който техният език е придобил собствена специфика, открояваща се при сравнителни изследвания със санскрита, езика на индоарийците. Езикът на ираноарийците се удостоверява по най-древната част на свещената зороастрийска книга Авеста – Гати (Песнопения). Но от ХV в. пр. Хр. Гатите, обозначавани като Старша Авеста, стават част от вече променен корпус на Авеста – Младша Авеста, в която се откриват нови езикови пластове и доктринални привнасяния. Това определя хронологична рамка, в която следва да се търси възникването на зороастризма - между ХVІІІ и ХV в. пр. Хр.

Мери Бойс, утвърден изследовател на зороастризма, посочва две възможни датировки – между 1500 и 1200 в. пр. Хр., както и между 1400 и 1000 г. пр. Хр. Джон Хинелс, друг авторитетен изследовател на тази религия, смята че пророк Заратустра живее през 1400 г. пр. Хр. От VІ в. пр. Хр. религията на неговите последователи става добре известна и извън иранските земи, предимно чрез свидетелства на древногръцки автори, но дотогава тя очевидно има вече достатъчно дълга история. Установено за самите зороастрийци е, че началото на религията е положено преди 3745 години (на 21 март 2008 г. настъпва 3746 год. от зороастрийската ера).

Изследванията на ранния живот на маздаяснийската религия се опират предимно на сравнителнолингвистични анализи и на археологически находки. Религията е получила разпространение в източното Иранско плато и в някои райони на Средна Азия. Бактрия е областта, в която Заратустра установява религиозната общност. Постепенно зороастризмът се разпространява в западноиранските земи и след бактрийците към него се приобщават постепенно и очевидно не изцяло перси, а по-късно миди и скити. Има данни за съществуване в западноиранските райони на религиозни групи, изповядващи маздеизъм, но те имат политеистична ориентация и принципите им са различни от тези на зороастризма. В предзороастрийската епоха мидийските жреци маги са изразители на такава политеистична ориентация. Разпространени са вярванията в даеви (деви) като в отделни божества с положителни качества, докато в зороастризма даевите като покровители на войните се възприемат изключително като демонични и с клетва зороастрийците се отричат от общуването с тях и с онези, които ги почитат. В предзороастрийската епоха е широко популярно принасянето на кръвни жертви, обичайно на жертвен бик, както и употребата на халюциногенната напитка хаома. Заратустра не допуска в новата религия нито едното, нито другото.

Бактрия

Зороастризмът, очевидно, не е популярен в Мидийското царство и не е официално приета религия по времето на ранните представители на Ахеменидската династия в Персия. Вероятно новата религия е утвърдена в Персия от Кир ІІ Велики (585-529 г. пр. Хр.) и е официална религия по времето на Дарий І (управлявал от 549 до 486/485 г. пр. Хр.). За неарийците по времето на Кир, Камбиз и Дарий е било напълно допустимо да изповядват и своите древни вярвания.

Персеполис, център на зороастризма

Превземането на Персия от Александър Македонски при Дарий ІІІ, последният представител на Ахеменидската династия, нанася тежък удар на зороастризма, много свещени текстове са унищожени, а много богослови и свещенослужители (ербади, мобади) са убити. Така реално се прекъсва устната традиция, чрез която живее и непроницаемата за нас езотерична страна на религията. Зороастризмът става официална религия по времето на династията на Партите, и по-специално при Митридат І (ІІ в. пр. Хр.) и остава такава при Сасанидите (ІІІ-VІІ в.) в Иранската империя, при все че под влияние на предходните вярвания и поради различни историкокултурни обстоятелства той се оказва с вече променен облик.

След завземането на Иран от Арабския халифат (VІІ в.) отново е унищожена съществена част от свещената литература, а ислямът изтласква зороастризма от официалния религиозен живот на Иран. В съвременен Иран най-много зороастрийци са съсредоточени в гр. Язд.

От Х в. започва разселение на зороастрийците от Иран, главно към Индия, където се заселват около Бомбай и съществуват до днес като най-многобройната зороастрийска община, по-популярна под названието парси (персийци).