Хварена (хварно; от корен кхвар – възпламенявам, етимологично сродно с хвар – слънце; староперсийски farnah, новоперсийски вариант farr, вероятен етимологичен източник на гръцкото pharos) се разбира като слава, сияние, нимб. В предзороастрийския период Хварена е божество от обкръжението на Митра. В зороастрийската теология тя е слава на Ахура Мазда, с която се освещават праведниците. Описва се като лъчист ореол и в нея, както се смята, е предвъзвестено вечното царство на Ахура Мазда (хварена устойчиво се асоциира с идеално митологично царство).

В хварена сияе Заратустра и неговите праведни последователи, а според митологичните представи от нея са осенени семената или зародишите на всичко, което се ражда след накърняването на първотворението на Ахура Мазда, първият цар Яма, спасителя Саошиянт и тримата спасители в по-късните митологични версии. Символизирана от слънчевите лъчи и пламъците на огъня, хварена се разбира като слава Божия (най-близко съответствие в гръцкия е doxa (в значението си “слава”), прието за изразяване на слава Божия или явяването на Бог в слава в християнската традиция (доксофания). Тя има източника си в лъчезарния “преизпълнен с благодат” (Ясна 12: 1) Ахура Мазда и може да се тълкува като освещаваща Божия благодат. Именно тя дава възможност на човека за духовно прозрение (чишта), за съзерцание отвъд фактическата реалност и разбирането за нея придава мистичен характер на религиозността на маздаясниеца. Той има свободната воля да избере да служи на Ахура Мазда и да съдейства на всичко благобитийно, създадено от него, а кхварена е дар за праведния (ашаван). В кхварена са в единство благотворящият Бог, праведният човек и сътвореното за живот в царството на Ахура Мазда.

Трансформирането на името на Заратустра в Зороастър (Златна Звезда) в гръцкия език съдейства за по-образно представяне на кхварена като златолъчие и подобна представа прозира в ренесансовото изображение на пророка (от Рафаело) и в образа, представен от Ницше в “Тъй рече Заратустра”.