Молитвата се извършва петкратно през денонощието: сутрин, по пладне (когато не пада сянка така, както Заратустра не е виждал своя сянка под лъчите на Ахура Мазда при получаването на Откровението), след пладне и два пъти през нощта. Първата нощна молитва е посветена на фраваши (душите на покойниците), а втората на покровителя на молитвата Сраоша (Благовестник; Послушание).

Към молитва се пристъпва след ритуални умивания, с лице към свещения огън и със свещения пояс (кусти) в ръце – вярващият се обръща към Ахура Мазда и проклина Ангра Майню, след което отново завързан пояс продължава да се моли. Често молитвата се произнася с пръчици (барсом) в ръце.

Четири молитви, които са неотменна част от богослужението, са установени от самия Заратустра.

“Детската молитва”, с която започва литургичното служение, е Ахуна Вайрия (“Най-желан Владико...”): “Най-желан владико и съдия, избран в съгласие с истината. Утвърждавай силата на деянията, произлизащи от живота, осъществявана с Благ помисъл заради Мазда, заради Господаря, пастира на бедните”.

Обичайно литургията завършва с молитвата Ашем Воху (“Аша е благо...), в която вярващият призовава Аша Вахища, покровителя на аша: “Аша е благо, тя е най-доброто. Тя е желана, желана е за нас. Аша принадлежи на Аша Вахища.”

Йенхе Хатам (“Всички същества...”) е кратка молитва, призоваваща към поклонение на всички добри същества от божественото обкръжение (съвършенства) на Ахура Мазда.

И четвъртата от известните установени от Заратустра молитви, Айриема Ишио („Нека укрепващият...“), е заключителна и предназначена да пази цялостта на Гатите.

Молитвите и литургичните слова, регламентирани по времето на Заратустра, в съвкупността си са Стаота Ясна (“Слова на богопочитанието”).