Атарван (атраван) е авестийско и староперсийско название на свещенослужител, служител на свещения огън. В ранната история на зороастризма названието остава характерно за източноиранските (бактрийски) свещенослужители, а западноиранските стават известни под името маги, известно първоначално като название на жреци в предзороастрийските култове и произлизащо вероятно от названието на мидийското племе магу (тъй като маг в съвременната лексика доста еднозначно се разбира като магьосник, следва да припомним, че във Фраваране (Изповеданието на вярата) зороастриецът се отрича с клетва от магьосниците и техните съдружници (Ясна 12: 4).

При Сасанидите се установява йерархия на свещенослужителите, наричани мобади (мобеди), в която най-високо стои мобадан мобад (главен свещеник). Специалисти по екзегеза стават известни като ербади, а названието дастури се утвърждава при парсите за висш свещеник, който е служител на храмовия огън и същевременно екзегетичен учител.

Поддържат се семинарии (ербадастани) за специална подготовка на духовните лица. Съвременните свещенослужители запазват названието мобeди. Преминават през двустепенно посвещаване. Обичайно е да поддържат линия на наследяване. Съблюдават изключителна ритуална чистота, за да могат да ръководят ритуалите по очищението. Специално място има деветденонощното им очищение, необходимо преди всяко тържествено литургично служение.

Мобади в храма в Язд

Парсите - зороастрийците в Индия