Язата (язад) означава “достоен за почитание” (от корен “яз” – почитам, покланям се, принасям жертва). Отнася се освен за Ахура Мазда и за Амеша Спентите и за други безсмъртни божества, “други ахури”, които са били почитани преди установяването на зороастризма като Митра (договор, вярност на договора), Сраоша (Благовестник), Апам-Напат (Син на водите), Айриаман (Дружба), Аши (богиня на съдбата), Геуш Урван (Душата на Бика), Кхварена (Слава), Тиштрия (звездата Сириус), Рашну (божество на съда над душата), Ваю (божество на вятъра), Чишта (божество на интуитивното религиозно познание; в зороастризма чишта се приема като название на религиозното учение), Ардвисура Анахита (покровителка на водата, очевидно проникнала под влияние на арменските вярвания), Хаома (божество на свещената напитка хаома, непозволена в култа от Заратустра) и др.

Според зороастрийските теологични възгледи язата могат да бъдат мислени като качества, съвършенства на Ахура Мазда, призовани са към живот от него и от Амеша Спентите, нямат самостоятелно съществуване и съдействат на съзидателното добро и за унищожаването на злото. По-късното популяризиране на зороастризма чрез мидийските маги довежда до пренебрегване на изходните принципи и до възстановява на почитанието към тях като към отделни божества.