От времето на Заратустра са установени седем големи празника: шестте от тях са посветени на шестте Амеша Спенти и на шестте сфери на творението, покровителствани от тях, а седмият – на Ахура Мазда и на човека като негово творение.

Всеки от шестте празнични дни, посветени на Амеша Спентите, се нарича гахамбар. Седмият, централният, на който се оказва особена почит и на фравашите, се празнува в деня на пролетното равноденствие (21 март) и това е зороастрийската Нова година (на персийски Навруз) – той символизира съвпадението на последния ден от живота на света и началото на новия вечен живот.