Зурванизмът е съвкупност от еретични възгледи, според които Ормазд и Ахриман са родени от Зурван (Време). Зачатъци на ереста се появяват в късния Ахеменидски период, но тя няма широко разпространение и по същество не се утвърждава култ към Зурван. През ІІІ в. Зурван се появява във възгледите на манихеите като "върховен господар", чиито синове са Ормазд (Ахура Мазда) и Ахриман (Ангра Майню). Тогава зурванизмът става популярен и сред зороастрийците. Ереста вероятно е покровителствана от някои сасанидски владетели като Ардашир (Артаксеркс) ІІ и Шапур І; за разпространението й допринасят Яздегирд І, Бахрам V и Яздегирд ІІ (V в.).

Възможно е също зурванизмът да е смятан за средство, с което към зороастризма да бъдат приобщени арменци, вече приели християнството. Възможно е също той да е смятан от някои за своеобразно "възстановяване" на монотеистична ориентация на фона на вяра в божества, съществуващи като че ли отделно от Ахура Мазда. При всички случаи зурванизмът е неприемлив от гледна точка на зороастрийското богословие поради това, че допуска творческо начало по-първично от Ахура Мазда, както и защото допуска Ахура Мазда и Ангра Майню да се мислят като битийно редопоставени. Според една от митологичните версии Зурван принасял жертви в продължение на хиляда години в желанието си да зачене син, но се усъмнил в смисъла им; така Ормазд бил заченат като благоуханен и светъл заради жертвоприношенията, а Ахриман като тъмен и неблагоуханен заради съмненията; с измама Ахриман се представил за първородния син и Зурван му отредил да царства "девет хиляди години", след което ще настъпи царството на Ормазд.