Асура означава дух; недаден в явен образ бог. В най-древните текстове на Ригведа за асурите се говори като за група божества, носители на абсолютна божествена потенция, на жизнена сила. Като асури са споменати дванадесет адитии заедно с тяхната майка Адити (Несвързана, Безпределна) и нейния демоничен антипод Дити (Свързана, Ограничена). По-популярни са Варуна и Митра.

Варуна (от „вар“ - обграждам. прониквам във води) се почита като всезнаещ обитател на примордиалните, небесни води, като осъществител на рита (т. е. на реда, а оттук и на ритуала), при когото се отправя безсмъртната „част“ на човешката душа след смъртта на човека. Митра се почита като светло съответствие на Варуна, бог на Слънцето, олицетворяващ дружбата и вярността. Дакша (Способен, Ловък) е породен от Адити и е породил самата нея. Типичен асура е и първородният демон Вритра (Преграда).

Постепенно вярванията и култа се насочват към божествата, които присъстват по-непосредствено в живота на хората, наричани общо деви и намиращи се под върховенството на Индра. От „Атхарваведа” личи трансформиране на схващанията за асурите – вярващите започват да ги възприемат като демонични същества. Интерпретацията на названието асури в по-късния индуизъм е по-буквална: а-сура е не-бог (демон) в противоположност на названието сура, употребявано понякога като общо название за божество (и на името на бога на слънцето Суря). Ето защо с популярност се ползват в митологичното съзнание разказите за многобройни победи на боговете над асурите и завръщането на асурите при Варуна.