Брахма е първият образ в Тримурти, триадата от почитани в класическия индуизъм божества. Теистично разбираният Брахма в индуизма произхожда от свръхперсоналния Брахман от Упанишадите. Той, както и Вишну, и Шива, се смята за проява на всеименния Брахман (сагуна Брахман) - Ишвара. Като първи бог в индуистката триада Брахма е създателят (отъждествяван е с ведическия Праджапати – Създателя, наричан е Тващри - Творец), Богът на света (Локеша), Установителят (Дхатри).

Той е Самопороден (Атмабху) в мрак, който разкъсал, като създал първичните води (откъдето е и името му Апава – Играещият във водите), а след това в тях от семе създал златно яйце, зародишът на всичко, което ще се появи. След като пребивавал в това яйце една божествена година, се родил от него (друго негово име е Харанягарбха – Произлезлият от златно яйце), като с мисъл (медитация, дхяна) го разделил на две половини – небе и земя, или още мъжка и женска части. Вирадж, женската половина, създала Ману, първият обитател и законодател на Земята. Брахма е създал петте елемента (вода, земя, огън, въздух и етер) и всичко, което е било в златното яйце като потенция – континентите, моретата, реките, планините, планетите, а също и боговете, хората и всички същества, населяващи земята; както и речта, противоположните чувства и противоположностите в света. Според легенда с тапас (аскеза) измолил Ведите, които му позволили да бъде създател. Той е създателят на жертвоприношенията и според преданията е принесъл първата жертва (на огъня), поради това е почитан като Парамещхи (Главният жертвоприносител).

Брахма, наричан „вечно древен“, живее най-дълго от всички богове, но съществуването му не е вечно, животът му продължава сто божествени години - време, който се равнява на 311 040 000 000 000 (триста и единадесет билиона и четиридесет милиарда) човешки години. Ритмично се редуват „ден на Брахма“ и „нощ на Брахма“, които следват ритъма на диханието на Брахма. В своя „ден“ Брахма проявява чрез издихание всичко различно от себе си. Времето на един „ден“ на Брахма се нарича калпа. Една калпа се равнява на 4 320 000 000 човешки години. Всяка калпа завършва с пралая, т. е. унищожаване на вселената, Брахма чрез вдъхване вбира в себе си всичко и остава единствен. Тогава настъпва „нощта на Брахма“, равна по продължителност на неговия „ден“. След като изтекат стоте божествени години, Брахма умира и настъпва махапралая. След това се ражда нов Брахма и отново започва ритмичното редуване на неговите „дни“ и „нощи“.

Митологичните повествования разказват за пет съпруги на Брахма, появили се от самия него или в инцест с породената от него дъщеря Сарасвати - Сарасвати, Шатарупа, Савитри, Гаятри и Брахмани. Особено място заема във митологичните сюжети и вярванията Сарасвати (Речната), древна покровителка на крайречните жертвоприношения, почитана като богиня на мъдростта и науките, „майка на Ведите“.

Всекидневното богопочитание на Брахма няма широко разпространение. Вероятната причина за това е, че той остава далече от непосредствените религиозни потребности и от възможности за пряко богообщение. Според Пураните той е завършил делото по съзиданието на света навсякъде освен в град Пушкара. В този град няма храм в негова чест, но той остава и днес център на ежегодното му празнично почитание, защото тук той е намерил подходящото място за първата жертвена молитва и е създал езеро от лотос (откъдето е и названието на града „пушкара“, лотосово езеро).

Пушкара, храмът на Брахма


Храмът на Брахма в Пушкара